Тия дни си харесах някои реплики на хубавата жена. Тъкмо се чудех в какъв контекст да ви ги покажа – ето: днес има празник, хубав повод. Интервюто ми хвана окото, докато разгръщах списание „Бела” (бр. 10/176, 2012 г.), попаднало някак вкъщи. Ето какво си харесах:
„Уча се да живея бавно”, интервю на Лили Роджърс, Famous Futures; преведено
… разкошът в съвременния свят е възможност да правиш това, което искаш, да се занимаваш с това, което искаш, да живееш според собствения си избор и според собственото си желание.
…
С раждането на децата ми животът стана по-бавен, по-дълъг и по-наситен.
…
…когато се събираме вечер заедно, ние никога не гледаме филми, нито пък телевизия. Четем си книжки на глас, обсъждаме разумни неща, готвим заедно… С други думи, просто изживяваме пълноценно това, че сме заедно.
…
Вижте, моите деца трябва да виждат по моето лице кога съм щастлива, кога ми е тъжно, кога съм смутена и разсеяна. Затова ботоксът не ми върши работа.
…
Надявам се, че случайността формира само очертанията на нашия живот, а не нас самите. И че е по силите ни да се формираме сами. Че сме длъжни да ценим всеки ден от живота си. Всичко може да прекъсне в един момент… С възрастта ти започваш особено ясно да усещаш колко крехък е животът. Мисля, че това е достатъчен стимул да посрещаш с радост всяко ново утро.
zgalevska 
Дискусия
Няма коментари.